Спомени в разкаляни улици
се сподавят в пристъпа на нощта,
която донася септември.
Безименни автори пишат шедьоври,
а после си тръгват,
оставяйки страници на летище.
Горчи ми да пия за последно,
затова чакам застой.
Довършваш редовете ми и това
не е недоразумение,
нарочно поставям многоточия,
за да усетя допира ти
и макар да знам, че ръцете ти са блудници
се задавям
в щастие.