снощи съм ходила сама по улиците,
тичала съм по измокрения асфалт,
скитала съм се като сомнамбул,
             като непокварена блудница
   и хората са ме спирали да ме питат
не ме ли е страх от тъмното.
не знам дали съм отричала-
                                няма значение.
знам, че се страхувам от него,
защото съм го бутала по стълбите,
                             
болна от спомени и
                            от ненавист.
но снощи съм те търсила и съм ти носила
                                                             сол
да си поръсиш в раните-
някой те излъгал, че лекува.
а аз съм те търсила и
        съм ти носила сол,
                      за да подправя сълзите си,
понеже знам, че обичаш да
                                      пресоляваш.
Утре съм си обещала обаче, ако те търся
да не се крия от сенките.
утре съм си обещала да те търся без солта
                             в очите си.

анемични мисли.
     дефицити на пориви.
        дефицити на търсения,
макар нищо да не е намерено.
не  пренасищане -
 затъпен глад.
            отхвърлен глад.
                  неискан глад-
    не намален апетит-
убит апетит.
фригидна съм станала към живота.
задуших либидото си в
твърде много неслучили се
                                          оргазми.
                     анемична душа.

тази сутрин нямаше кого
                      да целуна
                      на излизане
и едвам съм отворила очи,
макар че не съм ги затваряла,
будувала съм цяла нощ
от страх, от страх да не се успя
от умората от това, че не съм
                           те докосвала.
тази сутрин съм се местила
от седалка на седалка по рейсовете
да не би да е останала
малко от твоята топлина ,
ако си сядал там някога.
тази сутрин съм вървяла
                        в мъглата и в студа
добре, че снощи преди да си тръгнеш
 не си изчистил паяжината,
която ти показах
и паякът ме е ухапал,
та цялата съм се превърнала в малка точица,
 в която се е свила душата ми,
а тялото ми - цялото зачервене
се е разстлало
                   подуто около нея,
защото те нямаше теб да пазиш
сега тая малка червена точица.
цял ден съм вървяла така-
малка червена точица
с петно около нея
и съм те сънувала
                       как ми липсваш.

изгнила ябълка-
това съм аз,
изгнила отвътре.
от ярост и от безумние.
червива ябълка.
аз съм червей отвътре-
изяждам сърцевината си
и я повръщам в себе си.
Когато умра погреби ме с часовник.
закови го здраво с пирони в китката ми,
за да не мога да го изтръгна  
                                           никога,
за да не мога да забравя
                                           никога
времето, в което съм се саморазрушавала,
времето, в което съм се изяждала
и съм преяждала
от погнуса
                   и отвращение,
времето, в което съм повръщала
                     стомашните сокове на душата си
и когато съм поглъщала емоции
съм ги плюела цели,
недокоснати,
защото не е имало как да ги усвоя,
как да ги разградя в себе си и да ги
                                                  усетя.
нека помня завинаги времето, в което
не съм се усещала,
защото съм била празна,
защото съм се захвърлила,
защото сама съм изхвърлила съдържанието си
на сметището,
в което сама се превърнах.
Нека помня завинаги времето,
                         което никога не ме е помнело.