Той отдавна стои прав на брега на Соленото езеро и се олюлява от болка. Смята да живее Ден За Ден и да отиде Където Му Видят Очите.Седи там и повтаря думите на барон Мюнхаузен: "Вашата реалност е куп лъжи и глупости!".Той знае това и много други неща.Знае, че е по- добре да молиш за Прошка, отколкото да искаш Позволение.Неговата Изтънченост го превръща в социопат. Болен е от Съвършенство.Той е Вдовецът на Приятното Прекарване,Той е Разведеният с Обществото.Бих искал да съм като Него.
вторник, 4 октомври 2011 г.
Излизам от себе си.
Паважът ходи по мен.
Прави малки, отсечени крачки.
Бърза.
Трамваят ме чака.Хваща ме.
Но после се поврежда.
Седалките слизат.
Бързат.
Часовникът ме поглежда.
Подранява.
бързаМ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар