листът е бял,
но мастилото още не е свършило.
знам.
но бяло е пред очите ми
и белотата тук не е невинност.
тя е покварата от бягството,
от бягството
на допира от пръстите ми.
или на пръстите ми
от допира.
сърцето ми е купичка с мастило,
но артериите ми са атрофирали
от глада на щастието, с който се заситих.
до пръстите ми не достига достатъчно от течността,
от мастилото,
достатъчно от конвулсиите,
които оцветяват листа.
костите на ръцете ми се счупиха от недокосване
и всяко помръдване ми е болка,
до вдъхновение.
но аз не движа пръстите си
и листът е бял.
все е бял.