снощи съм ходила сама по улиците,
тичала съм по измокрения асфалт,
скитала съм се като сомнамбул,
             като непокварена блудница
   и хората са ме спирали да ме питат
не ме ли е страх от тъмното.
не знам дали съм отричала-
                                няма значение.
знам, че се страхувам от него,
защото съм го бутала по стълбите,
                             
болна от спомени и
                            от ненавист.
но снощи съм те търсила и съм ти носила
                                                             сол
да си поръсиш в раните-
някой те излъгал, че лекува.
а аз съм те търсила и
        съм ти носила сол,
                      за да подправя сълзите си,
понеже знам, че обичаш да
                                      пресоляваш.
Утре съм си обещала обаче, ако те търся
да не се крия от сенките.
утре съм си обещала да те търся без солта
                             в очите си.