вторник, 27 ноември 2012 г.

изгнила ябълка-
това съм аз,
изгнила отвътре.
от ярост и от безумние.
червива ябълка.
аз съм червей отвътре-
изяждам сърцевината си
и я повръщам в себе си.
Когато умра погреби ме с часовник.
закови го здраво с пирони в китката ми,
за да не мога да го изтръгна  
                                           никога,
за да не мога да забравя
                                           никога
времето, в което съм се саморазрушавала,
времето, в което съм се изяждала
и съм преяждала
от погнуса
                   и отвращение,
времето, в което съм повръщала
                     стомашните сокове на душата си
и когато съм поглъщала емоции
съм ги плюела цели,
недокоснати,
защото не е имало как да ги усвоя,
как да ги разградя в себе си и да ги
                                                  усетя.
нека помня завинаги времето, в което
не съм се усещала,
защото съм била празна,
защото съм се захвърлила,
защото сама съм изхвърлила съдържанието си
на сметището,
в което сама се превърнах.
Нека помня завинаги времето,
                         което никога не ме е помнело.

Няма коментари:

Публикуване на коментар