тази сутрин нямаше кого
                      да целуна
                      на излизане
и едвам съм отворила очи,
макар че не съм ги затваряла,
будувала съм цяла нощ
от страх, от страх да не се успя
от умората от това, че не съм
                           те докосвала.
тази сутрин съм се местила
от седалка на седалка по рейсовете
да не би да е останала
малко от твоята топлина ,
ако си сядал там някога.
тази сутрин съм вървяла
                        в мъглата и в студа
добре, че снощи преди да си тръгнеш
 не си изчистил паяжината,
която ти показах
и паякът ме е ухапал,
та цялата съм се превърнала в малка точица,
 в която се е свила душата ми,
а тялото ми - цялото зачервене
се е разстлало
                   подуто около нея,
защото те нямаше теб да пазиш
сега тая малка червена точица.
цял ден съм вървяла така-
малка червена точица
с петно около нея
и съм те сънувала
                       как ми липсваш.