Боледувам.От спомени,
а те уж все бягат от мен.
Но аз танцувам насън и ги докосвам
неумолимо искаща, трепереща,
защото наяве
 изпадам в абстиненция,
когато те се преструват на безразлични,
но това е тайна,
и аз не плача,
и не съм обидена,
те така са програмирани,
аз така им наредих,
подвластни са ми,
или се лъжа,
защото се страхувам да призная,
че съм в техен плен,
защото всъщност си забраних да ги забравя.
Болката ми е порок,
всяка нощ преспивам с нея
и не изпитвам срам от похотта си.
Слаба съм и покварена,
но е късно да я прокудя,
защото прекалено съм свикнала с нея.
Но имаме уговорка.
Денем вече не ме боли,
нямам право на този лукс,
обещах си да съм студена.
И само нощем тайно си спомням
насън.