влюбени?

Миг. По-кратък от времето, необходимо на човек да поеме въздух. Болезнено кратък и изстиващ. Колко дълго гори пламъкът? Толкова, че да те запали и унищожи, а после да загасне? Наивно е да вярвам, че утре ще си тук. Хората се спират за малко един при друг. Те винаги бързат. Спират се, само за да се изгорят, а после си отиват. Докосват стъблата си, но никога - корените. Понякога си задавам абсурдния въпрос дали просто не сме отчаяно влюбени. Не, не аз и ти... Аз в моята, ти - в твоята... самота.