Разливай ме.
Аз съм чаша, препълнена с разхищение,
догоре, и повече.
Прахосвам душата си.
По навик.
И ти грабиш от нея,
препълваш шепите си, защото
си алчен.
Аз съм затворник,
моя присъда е времето, дето си спомня за птиците.
Но аз не плача, при все, че
югът свърши отдавна.
Само викам сред спомени,
дето грабиш от моите безпомощни длани,
наивно протегнати
за капка любов.