Гоня безумното време,
изчерпано,
кратко,
застинало
в мен.
То бяга, но ме застига,
защото е
хитро,
измамно,
отминало.
Часовник отмерва живота ми,
въртя се в циферблат
и умирам,
за да се родя
в твоя измислен  ден от безвремие,
неспособна да те обикна,
защото съм пленник на времето,
докато вярвам в него,
преследвайки илюзията,
че се лъжа.
Заблуда на времето -
това е животът ни,
отпечатан по страници от надежда
че се търсим
и че се искаме,
често по навик.
Но сега
дай ми ръката си,
защото ми липсва
топлината й
и бездумният студ в синьото
на очите ти.
Остани,
докато имаме време,
ако можеш и после,
макар че след това ще ни няма,
а всъщност, може би
ще ни има
повече от сега.