тази нощ ме обичаше

Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истинска вечер беше стоварила бремето си върху мен. И аз не знаех как да се справя. Не знаех как да го понеса. Очите ми безпристрастно, за първи път, те търсеха. И за първи път така отчайващо, жестоко и ясно се отзаряваха в твоите. Но бяха студени, безразлични, ненамерени. Очите ми бяха празни, ненаписани многоточия. Бяха тихи, уморени, изнасилени от отчаяние, въпроси с неполучени отговори. Очите ми тази нощ бяха други. Сънувах, че светът се е обърнал. Тази нощ стоеше на вратата ми и ме гледаше. Искаше пак да хванеш ръката ми. Тази нощ ме обичаше.