Хиляда празноти изсипаха се в мен,
нелепи неповярвани надежди.
Престорени, във погледа студен
полепнаха сълзите ми горещи.

Хиляда спомени се вкопчиха в съня ми
и го разкъсаха на хиляди парчета.
Безсрочно се изписаха в стиха ми
и се превърнаха във обич неотнета.

Хиляда истини заспиваха проклети
в отровната прегръдка на лъжите ни.
Излъгах себе си, рисувайки портрета
на отмалялото от времето обичане.