Обичах те утре. Запомни ме вчера. Защото съм мимолетна. Изпарявам се. Аз съм водката в чашата си. Изпивам се бързо. На един дъх. И се забравям. Но помня теб. Ти си чашата. Разливам се между стените ти. Заразявам ги със спомена за аромата си. Усмихвам се вчера. Красиво цвете бях. Не плача днес, макар да увехнах. Откъсна ме и ми обеща да се грижиш за мен. Отдавна знаех, че всичко ще свърши така. Още преди да ме забележиш и да се влюбиш в цветовете ми. Преди да закопнееш за прашеца по тичинките ми. Знаех. Знаех, че ще дойдеш и ще ме изтръгнеш от корените ми, за да ме сложиш в своята ваза. Но сипа много малко вода. Не я смени. Тя се замърси. Зеленяса. Но аз знаех. Дори да беше сипал повече, пак щях да увехна. Цветята във вази са много мимолетни мечти.